162. НИКОЛАЙ РАЙНОВ ЗА УЧИТЕЛЯ

През 1920 и 1921 година ходехме у Николай Райнов, аз и още двама негови почитатели, като предполагахме, че той е прероден египетски или вавилонски жрец. Правеше ни впечатление на човек, който знае. Той долавяше това наше мълчаливо признание и често пъти вземаше позата на Учител. Веднъж той каза: „Господин Дънов в забулена форма в своите беседи дава неща забранени и опасни. Ако някой не много морален човек разбере тия ключове, които са дадени там и си послужи с тях за зло, може да направи пакости, но за това ще плаща г-н Дънов."

След втората световна война същият тоя Н. Райнов отива на Изгрева и иска среща с Учителя. Тази среща е била твърде драматична, както ни я предаде един брат, който го е завел при Учителя. Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред него и казал: „Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на небето, явявате се все Вие. Сега разбрах кой сте. Моля да бъда приет за ваш ученик." След това последвал дълъг разговор насаме. Райнов, преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет беседи. От горното е видно, че Райнов е познал Учителя, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от тоя свят. Радостно е това, че се е пробудил.

Тодор Попов

Подобна картина за късно пробуждане ни е известна и за професор Консулов, който от катедрата като учен и като общественик много е хулил по адрес на Учението и на Учителя, но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, които му помогнаха той да се пробуди, да потърси новото знание, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал. Пробуди се и потърси Учителя и Словото му.